Скучно ми е... е оплакване, което доста често може да

 „ Скучно ми е...„ е недоволство, което много постоянно може да бъде чуто в днешно време, за жал, повече от младежи. Лятото, като сезон на отпуски, ваканции, въобще на повече свободно време, дава още по-голям шир на скучаещите. Всъщност, в случай че човек е живял доста с напрежение, денят му е бил изчислен до минута и внезапно се озове пред една пропаст от свободно време, е допустимо да изпадне в нещо като потрес – да не знае какво да го прави. Първите ден-два може и да носят чара на покоя след свръхдинамиката, но напълно скоро не е изключено да се настани неприятната гостенка – скуката.

Вярвам, че скуката е предпочитан клиент на духовно бедните хора.  Ако човек чака някой отнякъде да му прави живота забавен, съществено се заблуждава. Първо и наложително изискване е ние да сме си забавни сами на себе си – със своите мисли, нравствен свят и вътрешни монолози. В последна сметка ти си личността, с която на процедура непрестанно пребиваваш, по тази причина е най-добре да ти е забавно да бъдеш точно със себе си. Ала хората са разнообразни – има такива, които обичат да поостават сами, усещат се удобно по този начин, това е времето да се отдадат на заниманията, които харесват единствено на тях. Има други характери, които се ужасяват да останат сами и непрестанно търсят нечия компания или най-малко наличие. Убедена съм, че в случай че човек е в обикновено положение на духа, има потребност и от двете – от моменти, в които да изпита удоволствието от тишината, както и насладата от пълноценното другарство с други човешки същества.

Но въпреки и по-рядко, скуката може да навести и духовно богати хора, за които това не е традиционно положение. В такива случаи обичайно поучават – имайте ползи, занимания, отдайте се на тях. Ала дано си спомним – има моменти, когато и всекидневно забавните ни неща не провокират упования боязън и неспокойствие. Тогава? Първо да приемем, че има и такива моменти, изключително в случай че са за малко. Можем да се отнесем и по-активно към казуса – с дейности да се пробваме да излезем от това неприятно положение, като създадем нещо друго от нормалното – да предприемем елементарно осъществима екскурзия до близко място; да потърсим безценен другар, с който не сме се срещали от дълго време или нещо малко по-ексцентрично – да стартираме да се учим да играем тенис, боулинг или билярд, да вземем за пример, в случай че в никакъв случай до момента не сме го правили. Скачането с парашут и подводното плуване го оставям за най-екстремните. Изцяло новата обстановка може да освежи сетивата ни,  да ни върне към живот. Във всеки случай прекомерно баналните псевдо развлечения, като седене по кафенета, напразно мотаене по улиците, безсмислени диалози, няма да свършат работа. В такива случаи човек има потребност от позитивната сила на една цел, на покоряването на ново умеене, от нещо което да го заинтригува. Бездействието и мрънкащото недоволство са противопоказни. Разбира се, допустимо е под скуката да е замаскирана меланхолия, свръх изтощеност, или някакъв прочувствен проблем, който човек не признава и пред себе си, само че в тази ситуация не приказваме за това, а точно за скуката от най-чиста проба. 

В по-широк смисъл скуката се счита за присъща за живота в по-малките селища, поради по-малките благоприятни условия, които оферират. Проблемът с опциите  е неоспорим. Ала въобще не мисля, че всички поданици на столицата, да вземем за пример, всеки ден вървят на театри и концерти. Тъкмо противоположното – в случай че живееш в приблизително огромен регионален град, умерено можеш да посетиш всички постановки на локалния спектакъл и на гостуващите, което е приблизително по два-три пъти месечно храна за душата. По-близките разстояние и цени на билетите са плюс. Можеш да станеш почитател на локалния тим по най-популярния спорт в града, което си е страшна страст. Ако човек живее в по-малко градче или даже село и разполага с персонален превоз, в днешно време да пропътуваш 40-50 км, да вземем за пример, за концерт или зрелище, които си заслужават, не са нищо. А и остава постоянно опцията да излезеш измежду природата, която е по-близко до хората в дребните селища - на разходка, пикник, лов на риба или игри навън с децата. Без значение къде си, удоволствието от хубавата книга, страхотния филм и задушевния диалог с обичани хора си остават наслаждения за душата налични постоянно и на всички места. 

Така че, в случай че въпреки всичко ти е скучно, обърни взор към себе си. Ако не отмине, нагледно казано запретни ръкави, въпреки че лете по-скоро нямаме такива, и действай. Има толкоз забавни и неправени в никакъв случай от теб, от мен, от нас неща, които ни следва да правим и преживеем страстта от това. За да не споделяме след години – в никакъв случай не съм правил това, в никакъв случай не ми се е случвало това... 
Виж всички публикации от Светлана Чамова-->